Бълг Ар

(БЪЛГ – ВЪЛК – ВОЛК)


Драги Луг,


ИЗЯСНЯВАНЕТО НА ПРОБЛЕМАТ “ТЮРКИ” ИЗИСКВА КОМПЛЕКСЕН ПОДХОД СЪС СЪВМЕСТНОТО УЧАСТИЕ НА НАУЧНИТЕ ДИСЦИПЛИНИ : ГЕОЛОГИЯ И ГЕОФИЗИКА, АРХЕОЛОГИЯ, ГРАФОЛОГИЯ, РАСОЛОГИЯ, ГЕНЕТИКА, ЛИНГВИСТИКА, ДРЕВНИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ и др .


ВСЕ ОЩЕ НЕЯСНО Е, КЪДЕ Е НАЧАЛНАТА РОДИНА НА БЯЛАТА, НА ЖЪЛТАТА И НА ЧЕРНАТА РАСИ.

КОИ СА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ “АРИЙЦИ”?


СЪВПАДА ЛИ С ТЯХНОТО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ ТАКА НАРЕЧЕНАТА В ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ “АРИАНА”, ТАМ В ПО-КЪСНА ФАЗА, СА САМО ЧАСТ ОТ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ “ХИПЕР-БОРЕЙЦИ” ИЛИ НАЧАЛОТО НА АРИЙЦИТЕ Е В ПЛАНИНСКИЯ МАСИВ УРАЛ ?

Според най-древните легенди и предания/1.том.І /, с терминът “ТУРАН” са свързани със средна Азия и планинския масив Урал. Според същите легенди терминът “ТУРАН” е елемент от религията на древните обитатели на този регион и означава женския дух /АЛП=БОГ/ на обич, покровителство и плодородие. Този добър и съзидателен дух можел да приема образите на жерав и лебед. Геофизическите, археологическите и палеографичните изледвания в пещерите на Урал, са също в подкрепа на тази митологична древност.

АЛП “БЕРГЕН”/от мъжки род/ И АЛП “ТУРАН”/от женски род/ СА ПЪРВОТО ПОКОЛЕНИЕ АЛПИ=БОГОВЕ СЪЗДАДЕНИ ОТ ВЪРХОВНИЯ ВЛАДЕТЕЛ НА ВЕЧНОСТТА И РАЗПОРЕДИТЕЛ СРЕЩУ ХАОСА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА –

ТАНГРА.


ЕПОХАТА НА ОФОРМЯНЕТО НА ТАЗИ РЕЛИГИОЗНА ВЯРА И ФИЛОСОФИЯ ВСРЕД ОБИТАТЕЛИТЕ НА РЕГИОНА ПЛАНИНСКИЯ МАСИВ УРАЛ, Е 35000-15000г. пр.Хр.

Промените на климатичните условия, снежните виелици, топенето на ледовете и наводненията са причина да търсят по-сигурен подслон в пещерите на Урал. Немаловажен фактор в този процес е и борба със зверовете, животинските видове-претенденти за ползване на тези естествени обиталища –защитени крепости, както и необходимоста от храна. Това е и епохата на постоянното огнище за преодоляване на студ и приготовляване на храна. В този процес се затвърждава необходимост от общност между човешките същества, а също и на на връзката между ЧОВЕКЪТ и ВЪЛКЪТ т.е опитомяването на ВЪЛКЪТ, който станал помощник на ЧОВЕКА при лов за храна. В тази общност между ЧОВЕКЪТ и ВЪЛКЪТ /КУЧЕТО/ и лов за храна, те овладяли и опитомили друг важен съюзник, дивият КОН. Тези условия наложили разпределение на задълженията : за ловуване и събирателство на плодове за храна; за подръжка на огнището; за отглеждане и обучение на децата; за защита на пещерната природна крепост; за търсене и осъществяване на съвместни сдружения с други човешки същества от съседни ПЕЩЕРНИ природни крепости, както и размяна на пламък от загаснал огън и обща защита и приют поради природни бедствия или нашествия от зверове или други беди.

ТОВА СА УСЛОВИЯТА СЪЗДАЛИ НАЧАЛОТО НА ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

ПЕЩАЕРНА РИСУНКА И ПАЛЕОГРАФИЧНИ ЗНАЦИ.

ИГНАТЬИЕВСКАЯ ПЕЩЕРА/ЯМАЗЬІ – ТАШ/ УРАЛ.


Обединените усилия на човешките същества в този регион за осигуряването на общ подслон, огнище, храна и облекло и бойни средства за лов и самозащита, създали условия за тяхна организация от седем племена под единно ръководство на ИДЖИК /14 953-14 653 г. пр. Хр./. В легендите той е отбелязан като : “...Първият БОЛГ- АРСКИ /БОЛГ- АРИЙ/ цар на ИДЕЛ от династия ИМЕН...!?


На пръв поглед, това сякаш е в противоречие с поредица теории и хипотези в съвременната Наука.


Изследователката в областта на археологията и лингвистиката Мария Гимбутас е вероятно най-близо до горепредставените наши заключения. В Нейният анализ и изходния географски регион за “КУРГАННАТА” КУЛТУРА имаме различие в датировката с няколко хилядолетия.


Лорд Колин Ренфрю също на основание археология и лингвистика, за разлика от МАРИЯ, е защитник на теорията за възникването на цивилизацията от планинския масив ЗАГРОС /Мала Азия/, а тук датировката е също значително по късна.


КЪДЕ Е ИСТИНАТА?

Лорд Колин Ренфрю, признава, : “... Европа е много по-стара отколкото си мислим...!”

Остава открит въпросът, изследователите на домашното куче-ВЪЛКЪТ, както и на опитомения КОН да потвърдят по ранните във време постижения на нашите общи предци. Да потвърдят, че приоритет т.е. началното авторско право за опитомяването на ВЪЛКЪТ И ОБЯЗДВАНЕТО НА ДИВИЯ КОН имат племената в региона на планинския масив УРАЛ, обитаващи както западните така и източните склонове и ползващи съседните равнини региони на голямите реки /Волга-Кама и Иртиш-Тобол-Об./.


Въпреки нашето нежелание да се намесваме в областта на лингвистиката, тук се налага да отбележим особенното все още запазеното съчетание на словото БЪЛГ-ВЪЛК в Република България и словото ВОЛК- в речника на РФР.




Приложение № II.10

Автор: Боно Шкодров

РАЗМЕННАТА ТЪРГОВИЯ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ТЕКСТОВЕ ОТ “РОССІЯ” т.VІІІ, 1901г. И БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ “ДЖАГФАР ТАРИХИ” т.І, 1993г.


В най-древни времена на север и североизток Россия е била населена с народи от финските племена, всред които се отделяли особенно Биармийци и Югра. Към числото на народите с тюркски произход на изток и юго-изток в Россия са принадлежали – в епохата между шести и десети век – Българите и Хазарите, народи, заемащи видно място в историята на руския Изток. И в тези дни, току що започнали да се образуват първите руски княжества покраи бреговете на Днепър и около Илменското езеро и лъчите на християнството за първи път проникнали в тях от Византия, Българите и Хазарите вече отдавна живеели достатъчно правилно развит граждански живот и водели обширна търговия с Азия, ползвайки се от приемуществата на своето географско положение, благодарение на което имали печалба от посредничеството в деловите връзки на далечния Изток с европейския Север и Запад...Българите не допускали предприемчивите араби до преки сношения даже с най-близките свои съседи…Относно Югра и Бирмия…Тази страна /Югра/ е страна на мрака…на четиридест дни път от Болгар, и пътешествията се извършват с не големи шейни теглени от кучета. Почвата на тази степ е замръзнала; краката на човек или коне не могат да устоят; затова използуват кучета, които имат нокти. Пътешествия предприемат само достатъчен брой търговци; всеки от тях тръгва с до сто шейни с нужния запас от храна, питие и дърва, защото там няма нито дърва, нито камъни, нито земя. За пътеводител служи куче, което няколко пъти е било в тази страна; такива кучета са много скъпи и за тях дават до хиляда динара /златни/. Него го впрягат в шейната най-отпред, а след него три други, които го следват като след вожд. Когато то спре и другите спират. Никога не го ругае и не го удря неговият стопанин и по-скоро с него, отколкото с човек, той дели своята храна. Не направи ли той това, кучето ще му се разсърди и ще избяга и ще загуби неговата цена. След четиридесет дни път в тази степ, пътниците се установяват в страната на мрака, подреждат докараните стоки и се оттеглят на място за лагеруване. На другата сутрин те се връщат там, където са оставили стоките и намират за обмяна кожи от собол, белки и хермелин. Ако търговецът е доволен от размяната той взема предложената му стока веднага; в противен случай я оставя на място заедно със своите стоки. На следващия ден /местните/ жители правят прибавка към кожите и търговците ги вземат като оставят своите стоки. По този начин става купуването и продажбата…те никого не виждат в лице…този способ се е съхранил за Приволжието до ХVІ в.”


При балтавар Алып-бии/Арбат 378-402г./- дядото на Аибат/Атила, Тохол 434-453г./- българският търговец Тойма по прозвище Тура се отправил в земята на Башкортите наричани също Себерци. След като престоял там, той продължил по-нататък на север и се оказал в страната на Урците…на самия край на земята, на брега на Чулманско /Северно/ море… Урците били много страхливи и техните съседи непрекъснато ги обиждали. Но техните обичаи им забранявали да проливат човешка кръв. Вследствие на това Урците по време на търговия оставяли своите стоки под свещенно дърво и се скривали в храстите, а пристигналите търговци поставяли срещу техните своите стоки. Ако урците, след като отминат търговците вземели донесените стоки, то сделката се считала за сключена и търговците можели да вземат урските стоки…При пристигането на Тура-Тойма Урците успяли да приготвят само отбрани кожи /от самур/. Търговецът, освен необходимите за север стоки им докарал и великолепни византийски и персийски облекла и съдове. Урците взели всичко това и били толкова щастливи от придобивката и толкова се боели да не обидят със своите оскъдни стоки търговеца, че техният аксакал добавил още кожи и храбро застанал наблизо до дървото. Тойма останал много доволен и тръгвайки размахал кожите и дружески викнал на треперещия от вълнение старец: Сау бул!. Урците помислили, че сау бул или, както те го произнасяли “собол” по български е наименование на кожи /от самур/ и от това време на всички пристигащи търговци предлагали като най-ценни свои стоки – Собол”.


ОТ СРАВНИТЕЛНИЯ АНАЛИЗ НА ДВАТА ТЕКСТА МОГАТ ДА СЕ НАПРАВЯТ СЛЕДНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

  1. Описаният начин на разменна търговия е с един и същи народ или племенна група т.е. Урци=Югра.

  2. Този начин на разменна търговия е просъществувал от ІV до ХVІв. т.е.около 1200г.

ТЮРКИТЕ

НЕГОВА СЪПРУГА Е БОЯР-КИЗ ОТ БЪЛГАРСКИ РОД СЕБЕР.


Портрет. Автор : Боно Шкодров.

КАН БОЛГАР 520-522 СИН НА МУНДО

Роден в годината на коня/490/. Съуправител на Кан Аудан с отговорност за Чала Бурджан /предкавказката част на Ибер-Себер” Някои исторически хроники отбелязват, че под негово командване са били 100 000 хунски войни. Получвал данък от Персия и Византия, който препращал на Кан Аудан в неговата столица Африасаб. По настояване на своите съветници повишил данъка спрямо Персия за строителство на старите търговски пътища и крепости. Персийският шах Кавад го поканил в Персия за съвместна военна операция срещу арменците, като му обещал да му даде областта Карабах. Кан Болгар му повярвал, но бил коварно убит от персите.


КАНА БОЯР-КИЗ

СЪПРУГА НА КАН БОЛГАР

Портрет. Автор : Боно Шкодров.


КАНА БОЯРКИЗ 520-535 ВДОВИЦАТА НА КАН БОЛГАР

Царица Бояр-Киз е от български род СЕБЕР т.е. източно от Урал. Съуправител на Кан Аудан=Африасаб до неговата смърт./532/, а след това пълновластен владетел на Ибер-Себер/Туран/. Тя, прекратила войните с Византия и сключила договор за военни действия срещу Персия, срещу коварните убийци на нейният съпруг. Водила успешни сражения срещу войските на Шах Кавад. Нейните войски навлезли в Персия през източните проходи на Каваз. За свой доверен пълномощник и участник в тези сражения, приела Боян, синът на Кан Мундо=Татра Банат=Реан. Синовете на Айар, Колин и Хазар, били обвинени в предателство в полза на Персите. Тя разпоредила, първият да бъде убит на основание чл.8 от закона “Торе”, а втория да бъде предаден на Византия като военнопленник, заедно с отнетите от персийците византийски съкровища. В някои източници, тя е представена с променено име “БОАРИКС” и е отбелязано, че под нейно управление са били 100 000 хуни. След смъртта на Бояркиз, Боян поема единоличното управление на Ибер-Себер/535-563/, а двамата синове на Кан Болгар и Кана Бояркиз- Азан /Мардукан/ и Бумин /Борис/ поставят началото на династията “АШИНА” на т.н. “ Първи Тюркски” хаганат/545/. За разлика от владетелите на КАРА=ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ-“ИДЕЛ” те се назовавали “ ЕЛ ХА-КАН” и “КАРА-КАГАН”/ТУРАН=ЕЛ/.


ЕЛ КАГАН АЗАН

СИН НА КАН БОЛГАР И КАНА БОЯР-КИЗ

535-545

Ел каган Азан/АШИНА/. Портрет. Автор:Боно Шкодров.


След смъртта на своята майка Бояр-Киз, Азан, все още непълнолетен заедно с братята му Борис=Бумин, и Истеми са взети под родителска и възпитателна грижа от тяхния родственик от род Дуло, Боян, син на КАН РЕАН. Зедно на коне обхождат огромните териториални владения. Боян навсякъде внасял дух на успокоение и вяра в бог Тангра чрез свойте песнопения и разкази за великото минало на предците. Той бил велик поет, музикант и изпълнител. Предвождал молебените в чест на Великия дух Тангра и възстановявал вярата, и надеждата от Великите Предци “НЕБЕСНИТЕ ХОРА” от “ВЕЧНИЯТ ЕЛ”, които им дават опора и свръхестествена сила. Народите от Урал, Алтай, до Жълтото море, го наричали “САНДУГУЧ” т.е. славей. Боян, Азан и Бумин изградили планове за бъдещи действия. Главния акцент на тези планове е изграждане и укрупване на държавната структура, обща религия и вяра и северните разклонения на търговските магистрали. Немаловажно значение е и определянето на държавен център в региона на Алтай и строителство подобно на столицата Африасабад. Азан, основоположникът на династията “АШИНА” загинал в сражения с китайските войски в 545г. при опитите им да завладеят СЕВЕРНАТА ТЪРГОВСКА МАГИСТРАЛА.


ЕЛ ХАГАН БУМИН

СИН НА КАН БОЛГАР И КАНА БОЯР-КИЗ

545-552

Ел каган Бумин. Портрет. Автор:Боно Шкодров


Преодолял сепаратизма на Бийте и обединил Туран=ЕЛ като цялостна организирана държавност. Възстановил дипломатическите връзки и активни търговски отношения с Китай, Персия и Византия. За първи път в разменената дипломатическа кореспонденция, китайския император в любезно обръщение към него използва терминът “Тюрук” или “Турк” във форма на учтивост. Командването на войските възложил на своя брат Истеми, който в южна посока възвърнал старите държавни владения завзети от Китай и Персия, но най силната съпротива срещнал в региона на старата столица Афрасиаб. След смъртта на Кан Аудан=Афрасиаб, отговорността за командване на региона и неговата защита поел старият Бий=Генерал-Тубджак, ветеран от армиите на Кан Атила и неговият син.

Бий Тубжак и неговия син. Портрети.Автор: Боно Шкодров.


По старата практика от времето на Кан Аудан/ЕЛ-Тонга/, те изисквали и облагалис ежегоден данък населението източно от Урал и Алтай за доставка на метали, а населението в най-северните региони за доставка на кожи от самур и бивни от мамути.

Сраженията между родствениците и поверените им като отговорност човешки същества, независимо от тяхната расова и родова принадлежност, били жестоки.

В първата фаза на тези сражения е убит Бумин/552/. Във втората фаза на тези сражения, при превземането на трите последни градове крепости е убит и първородния син на Бумин-Ел Каган Асик./553/, а също и синът на Бий Тубджак.


ЕЛ ХАГАН ИСТЕМИ

СИН НА КАН БОЛГАР ОТ РОДА ДУЛО И БОЯР-КИЗ ОТ РОД СЕБЕР

552-576

Ел Каган Истеми. Портрет. Автор:Боно Шкодров


След смъртта на Ел Каган Бумин/552/ и неговия син Ел Каган Асик, Народният събор, Ел Кинешът взел решение за разделение на отговорностите между двама съвладетели: Ел Каган Истеми/брат на Бумин/, отговорен за западните области и Ел Каган Кушу/син на Бумин/, отговорен за източните области. Войските на Истеми и Кушу победили войските на старият БИЙ- Тубджак и той бил принуден да бяга на Запад. Яростното преследване на Жужаните=Аварите от войските на Истеми и Кушу било спряно от Боян при устието на река Болга и Каспииско море. Бързи пратеници били разменени между Ел Кинеш и Кара Кинеш съгласувано с Кан Катраг, който по това време водил сражения на Юг срещу пълководеца на Константинопол – Велизарий, и на Запад срещу Тюрингия. Постигнато е споразумение:Жужаните-Аварите на Тубджак да бъдат настанени на територийте “Онгъла” определени от Кан Алп-Бий за държавно охраняеми пасища на бойни коне. Изпълнили своята задача Ел Каган Кушу и Ел Каган Истеми на Изток, продължават своята мисия.

Ел Каган Кушу възстановил и обединил в единна държавност всички племена и народи до Жълтото море т.е Тихия океан.

Ел каган Кушо: Съвременна интерпретация.<National geographic>1998. 3.

Ел каган Истеми, възстановил и обединил в единна държавност всички племена и народи източно от Урал до общата им столица в региона на Алтай. Ел каган Кушо, е наименован на древният си дядо Кашан, владетел на Кушанската Империя. Той, възстановил и обединил в единна държавност всички племена и народи източно от Алтай до Жълтото море /Тихия океан/. Каменните летописи в Алтай, свидетелствуват за обединението на народите в Сибир и мирен живот на населяващите го племена, народи и зачитане на древните им езикови общения, а също и религиозни легенди. В двата региона на най-голямата държава в тази епоха е приета обща административна схема на управление, пътна съобщителна и търговска мрежа и единен БОГ ТАНГРА.



ТАТАРИТЕ

В историографията обикновено татарите се свързват с империята на Чингиз хан, която в ХІІІ в. обхващала териториите на Русия и част от Европа, а след оттеглянето си от Европа, продължила окупацията (робството) на руските територии почти до края на ХVІ век.

Фиг. 95. Карта – Греков Б. Д., Якубовски А. Ю. Золотая орда и ее падение. АН, СССР, М, 1950г.

В "Българските летописи - Джагфар тарихи” насочихме вниманието си към сведенията на Гази = кан = цар Барадж (1229-1246), от род Дуло, който всъщност е довел като свои съюзници татарите = монголите както на териториите на своята държава, така и в териториите на Средна Европа /1/. Това става след личната му среща с най-големия син на Чингиз, Угатяй. След смърта на Чингиз, Угатяй е поел върховната власт над създадената от баща му империя.

Барадж описва тази съдбоносна среща по следния начин: “...Бату... мислеше да се самоубие... когато пристигнах в щаба му и обявих кой съм, той не повярва... накрая Мерген потвърди моята личност. Бату обезумя от радост... заедно се отправихме при Великия хан, който вече знаеше за мен... Угатяй ни срещна в неговия щаб на кон... Бату се затича към Великия хан като провинило се момче. Той нещо... му каза, и Бату падна по лице в краката му... Аз направих поклон... Той ми направи знак и тръгнах след него... стигнахме до красива беседка на живописен хълм и влязохме в нея... с нас беше само преводач... Великият хан изрази възхищението си от мен... и аз изразих похвали за него, настоящия Велик хан... От къде е твоят род? - запита ме той... От кановете на хоните - отговорих му аз... Моят род е също от кановете на хоните...неговите очи заблестяха... Накрая той стана и каза: ...от тук нататък, ти ще бъдеш съюзник на Менхола... Аз те признавам за Емир на българите и освен това, за общ Посланник на нашите държави на Запад” /1, том І, стр.172/.

Какво означава изразът : “...от род...кановете на хоните”

В родословието на българските владетели от Сарматската династия в предните ни изследвания проследихме сведенията до кан Барадж (808 г. пр. н. е. - 1229 г. сл. н. е.). В цялостната схема на това родословие, намерихме сведения само за два случая на династическа връзка с хоните = хуните - първият брак (150г.) е между дъщерята на кан Кубар, Бояр-Киз, която е сестра на кан Артан (Таш-Баш), за Агарджа. А кой е Агарджа? Той е нает на държавна служба от кан Артан и има хунски = хонски произход. Назначен е от кан Артан за командващ, Сабан Тархан, освен на своя хунски отряд и на леко въоръжените и неопитни войни, на опълченците и на наемниците /1, том ІІІ, стр. 90/. След смъртта на кан Артан и брака на Агарджа с Бояр-Киз, Великият Кинеш (Великият Събор) утвърждава Агарджа за кан на сарматите = българите.

Вторият династичен брак между сарматите = българите и хоните = хуните е в 363 г. Основанието и причината за този династичен брак има предистория, свързана с упоритата агресия на Римската империя в североизточна посока за овладяване на стратегическата търговска магистрала, която е във владение и контрол на сарматите = българите. По решение на Великия Кинеш (Великия Събор), българската принцеса, дъщерята на кан Алтиш, приема за съпруг наетия на служба хунски военноначаллик Болюмар. Това е всъщност династически съюз между сарматите = българите и хоните = хуните. В сведението за първоначалното отрицателно отношение на Туран-Бика спрямо Болюмар (кан Баламбер) се подчертава расовото различие: “...Туран-Бика... в началото не го харесвала заради неговата ярко изразена монголоидност.” /1, том ІІІ, стр. 90/. (Приложение ІІ-3 - От кан Саричин до кан Атила).

Според сведението на Кан Барадж, с наименованието “татари” се нарича едно от племената на източните хони, от което произлиза бащата на Чингиз хан /1, том І, стр.159-160/. Бащата на Чингиз хан е убит от родното му племе – татарите. Това е било основанието на Чингиз, след като завзел властта и станал хан, да разпореди да избият всички от родното му племе, включително и жените и децата. Още в началото на обединението на тези източни хони в единна държавност и империя, Чингиз хан разпоредил и нарекъл своята държава и империя “Менхол”. Разпоредил също с термина “татари” да бъдат наричани само наемните воини, или воините на нехонските племена, влизащи в състава на неговата държавност и империя. Кан Барадж прави следното обобщение на философията и стратегията на владетеля Чингиз хан: “...Жестокостта е единственото, което поддържа реда и е основа за процъфтяването на държавата... жестокостта, трябва да бъде над пределите на разума... само така ще бъде осъществена висшата воля.” /1, том І, стр.159/.

Моголите на Чингиз хан наричали българите на кан Челбир (1178-1225) “бесермени”, а българите наричали моголите “татари”. В първото решително сражение между двете държави моголите = татарите срещу войските на кан Челбир претърпели страшно поражение и пленените войски на татарите не били избити, а освободени, като срещу всеки освободен пленник е трябвало да дадат по един овен, а за тeхния главнокомандващ, Уран-Китай – 10 овена. “...Под охраната на Абас Хин татарите били изведени от държавата през Джайк (река Урал). На прощаване Субатяй мълчаливо му връчил своя меч.” (Приложение І-13 - Паралели за достоверност-2).

Очевидно е, че сарматите = българите = бесермените са не само различни по раса, но и по морал от хоните = моголите = татарите, независимо от своите династични връзки, съседни и общностни територии, взаимни контакти, религия и култура. Действията и усилията на кан Барадж, след сключения договор с Великия хан на моголите, Угатяй, са насочени да предпази своята държава - Волжка България и държавите на своите родственици - Руските княжества, Дунавска България и Унгария от агресията и жестокостта на империята Могол.

Развитието на военните действия е описано подробно в том І, стр. 173-188 и не е проблем на настоящето изследване. Тук обаче трябва да отбележим, че при изследванията се натъкнахме на некоректност на редица изследователи. Некоректни са и опитите, на някои съвременни руски изследователи, като например Носовски и Фоменко, които правят компи-лация между кан Барадж и хан Бату - подчинен на Великия хан на мон-голите Угатяй. Възпроизведения от тях “исторически образ” те вменяват на суздалския княз Ярослав Всеволодович (Ярослав ІІ, 1238-1247 г., син на Всеволод ІІІ) (виж Приложение І-10.) По този начин правят поредния опит за присвояване на част от българската и на монголската история. /2, том І, стр. 91/. Писмената система на световната империя на монголите, въведена като официална писменост по времето на Чингиз Хан (ХІІ-ХІІІ в.), сега от изследователите се нарича “Уйгурско писмо” и съдържа значителен брой писмени знаци на старите българи. Част от тези знаци, изследователите, които не са запознати с писмените знаци на старите българи, или не желаят да признаят истината, отнасят към тъй наречените “согдийско писмо” /3/ и “несториянско писмо” /4/.

ДРАГИ ЛУГ,

Опитвайки се да проникна в Съдбата и езиците на СИБИР, все повече стигам до заключенията, че е преложен някъкъв МЕХАНИСТИЧНО-ЛИНГВИСТИЧЕН подход от т.н. «НАУКА»

Моля за твоята помощ!





Схемата по която се опитвам да възстановя историческата истина ЗА АРИЙСКАТА РАСА И ВРЪЗКАТА С МОНГОЛОИДНАТА РАСА Е