SV.SV. KIRIL I METODYI






Автор :Боно Шкодров

СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

ПОКРОВИТЕЛИ НА ЕВРОПА

В средата на девети век братята Кирил и Методий създават две нови азбуки, Кирилицата и Глаголицата, а също и книжнина за християнско богослужение.

В продължение на повече от две столетия тяхната дейност е предмет на научни изследвания. Внушителен е броят и почти легендарни са имената на учените, дали своя принос за изясняването на този проблем. Като основни източници обикновено се ползват латински и византийски исторически сведения и житията на двамата братя и техните ученици. От житията липсват оригинали и те са значително по-късни преписи. Липсва и оригиналът на свързаното с тях историческо сведение на Черноризец Храбър известно под наименованията “О куниг”, “О писменах” или “За буквите”. При разглеждането на този проблем изследователите най-често се спират на въпросите: от къде са взети знаците, какъв е етностният произход на светите братя Кирил и Методий и какъв е езикът, на който те са съставили създадената от тях книжнина за християнско богослужение – Светите писания.

При направеното от нас графично изследване на писмените знаци на Кирилицата и Глаголицата стигнахме до заключението, че те са взети от по-старата писмена система на българите, състояща се от 132 знака, т.е. направена е писмена реформа. Кирилицата, която е създадена в 855 г., съдържа 58 знака от писмената система на старите българи. Глаголицата, която е създадена в 861 г., съдържа в основната си графична конструкция 44 знака от писмената система на старите българи с добавени кръгови гра-фични допълнения на някои от знаците.

По-сложен се оказа въпросът за произхода на двамата братя Кирил и Методий. Наскоро издадените "Български летописи" дават възможност да се види в нова светлина тази част от историческите събития (Бахши Иман, Джагфар тарихы, том І, 1993, ІІ-1994 и ІІІ-1997, Оренбург).

През ІХ в. българите се отричат от старата си религия. Част от потомците на Бат Боян в Киевско-Волжка България приемат мюсюлманска религия. Началото на този процес е през 822 г. по времето на кан Урус Айдар (805-855). По негово нареждане в 840 г. старата българска писмена система КУНИГ е заменена с арабографически писмени знаци. С тази задача е натоварен държавният секретар Микаил Шамс, който извършва преписи и преводи на старата българска книжнина.

Потомците на Аспарух в Дунавска България са подложени на на-тиск да приемат християнска вяра. Недостатъчно изяснени са фактите и обстоятелствата, свързани с кан Сабин (765-766), но би могло да се допусне хипотезата, че е бил склонен за промяна на религията. По времето на кан Крум и Карл Велики това е бил един от мотивите за войните помежду им. Промяната на религията става при кан (княз) Борис. За началото на неговото държавно управление има противоречиви данни. Старите източници сочат, че е поел държавната отговорност почти веднага след смъртта на византийския император Теофил (842) и допълват, че това е по времето на папа Сергий ІІ (844-847). Една от първите задачи на Борис е била да уреди отношенията с Византия. Той създава внушения, че се готви за война, но изпраща пратеници и сключва мир с вдовицата Теодора, която управлява от името на непълнолетния император Михаил ІІІ. В резултат на сключения мир, от Константинопол в българската столица Плиска се завърнала сестрата на Борис. Тя била християнка и е съпроводена от своя духовен наставник Методий. Възможно ли е това да е братът на Константин философ? Известна подкрепа за такова предположение може да бъде текстът в житието на Климент, написано от Теофилакт Охридски, където се казва: “По- късно, когато Методий вече бил архиепископ в Моравия, непрекъснато дарявал с благодеянията на словото си княз Борис, когото по-рано бил направил свое духовно чедо”. Недоизяснен е и въпросът къде по-точно е било пратеничеството на Константин философ в 852 г. - при магометите, т.е. мюсюлманите? Има вероятност това пратеничество да е било при кан Урус Айдар с цел съгласуване на обща религиозна политика и обща писмена система.

След смъртта на кан Урус Айдар от род Дуло, държавната власт поема по-големият му син Джилки, привърженик на мюсюлманството. Брат му Лачин (Рюрик) е ревностен защитник на старата българска рели-гия. По тази причина те започват помежду си религиозни войни. Второто пратеничество на Константин и Методий в 860 г. е в разгара на тези междуособици и затова те пристигат в Хазария, където временно взелият над-мощие Лачин е провъзгласен за кан на българите с помощта на хазарския бек Иляс. Хазарските българи приели братята Константин и Методий като духовни спасители и ги назовали синове на Борис. Вероятно те са имали среща с кан Лачин. Той, като яростен привърженик на старата българска религия, разпоредил да бъде извършена наказателна операция срещу християнския Константинопол и изпратил 200 бойни кораба, ръководени от Ас-Джир (внук на кан Крум) и Асколд (скандинавец). При такива обстоятелства е възможно да се допусне, че хазарската мисия на светите братя Кирил и Методий е имала значително по сложни цели, а не само диспут по междуверски религиозни въпроси.

При апостолическото си посещение в България Папа Йоан Павел ІІ (23-26 май, 2002г.) напомни, че в 1980 г. е провъзгласил светите Кирил и Методий за покровители на Европа и допълни за тяхната мисия: “Тук, благодарение на свети Климент Охридски... изникнаха центрове...в които намери развитие азбуката Кирилица. Също така от тук християнството... премина в други територии като достигна през съседна Румъния в старата Киевска Рус, разпространявайки се към Москва и останалите Източни области.”.

Нашето изследване свързано с родословието на светите братя Ки-рил и Методий, представяме в следната графична схема, от която се виж-да, че те са българи от родословието на Кубар.

КУБАР

БИЛИГ

Син на Кубар

ИДИК

Син на Билиг

КЕЛБИР

Син на Идик

САБИН

Син на Келбир

кан на Дунавска България в периода 764-765 г.

ЕГЕТ

Син на Сабин

Имал последователно две официални съпруги: Жена византийка.... Жена хазарка.

ТАРХАН

Син на Егет от жена византийка

Управител (ТАРХАН) на стратегическите северни черноморски области, назначен по взаимно споразумение между император Теофил - Византия, кан Урус Айдар - Велика България

и Каган Урус - Хазария.

Св.Св. МЕТОДИЙ и КИРИЛ /КОНСТАНТИН/

Синове на Тархан

Прадядото на двамата братя, кан Сабин, е бил обвинен от българ-ския КИНЕШ (Великото народно събрание) по чл. 8 от закона ТОРЕ в измяна, в който се предвижда отнемането не само на неговия живот, но и на живота на неговите най-близки същества. Това го принудило, заедно с тях да бяга и да търси убежище в столицата на Византия - Константинопол. Там, при такива обстоятелства спасеният му син Егет се оженва за знатна византийка. Застъпничеството на византийския император пред българите за Сабин е отразено в гръцки извори: Теофан и Никифор и латински извори: Зигберт.

От същото родословие, като пето поколение след светите братя е царят на българите - Самуил.

От приложената схема правим следните изводи и заключения:

1. Общественият позор на дядо им кан Сабин пред българите е причина да не се лицепредставя присъствието им в българската столица Плиска по времето на кан Борис. Не са достатъчно изяснени мотивите за обвинението спрямо кан Сабин и би могло да се допусне хипотезата, че е направил опит за промяна на религията, т.е. отричане на старата религия на българите и приемане на християнска религия.

2. В срещата си с хазарския каган Исхак (860г.) Константин философ прави внимателен намек за това, кой всъщност е техният дядо.

3. Родовата принадлежност и изживяната две поколения болка, да-ват особени сили на двамата братя, които от старата, хилядолетия съществувала българска писмена система, реформират, осъвременяват и обогатяват нова писмена система и книжовност. За целите на новата, християнската религия, те подбират речников и езиков състав и ритуалност. Те осъществяват преводи и адаптация на Светите писания от други езици и организират многобройните им преписи от грамотно обучени лица, както и обучени лица за проповед на словото с речитатив и песнопения.

4. Двамата братя са имали пълното доверие и държавната подкрепа не само на Борис, но и на неговата сестра и брат им Докс, както и на други доверени лица в държавното управление.

5. При смяната на религията, в държавата на кан Урус Айдар са възникнали вътрешни войни на религиозна основа, с участито на повече от 100 000 обковани в брони войници. Подобни вътрешни войни на религиозна основа са възникнали и в държавата на кан Борис. Особено ожесточено е било съпротивлението в западните и северозападни области на държавата.

ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА РАВНОВЕСИЕТО В ТОЗИ РЕГИОН НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, ОСВЕН СИЛАТА НА ОРЪЖИЕТО Е БИЛА НЕ-ОБХОДИМА И СИЛАТА НА СЛОВОТО. ЗАТОВА СВЕТИТЕ БРАТЯ КОН-СТАНТИН И МЕТОДИЙ, ОТ РОД ДУЛО, СА ПОКРОВИТЕЛИ НЕ САМО НА БЪЛГАРИТЕ, А И НА ЕВРОПА.

ВЪПРОСЪТ ЗА ЕЗИКА, КОЙТО СВЕТИТЕ БРАТЯ СА ПОЛЗВАЛИ ЗА СВЕТИТЕ ПИСАНИЯ, Е НАЙ-ПРОСТРАННО ДИСКУТИРАНИЯТ. В най- общ вид становищата са следните: “СЛАВЯНСКИ”, “СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ”, “БЪЛГАРСКИ” и др. модификации.

Още в началото на тази дискусия, в 1783 г., Добровски задава въп-роса: “...ако ли Методий и Кирил най-много са се трудили за словенете и чесите (т.е. моравците), то как и защо да превеждат, тия, зарад тях Светото Писание не на тяхно, а на съвсем чуждо БЪЛГАРСКО НАРЕЧИЕ...?"

Подобен въпрос си задава и Юрий Венелин (”Критически издирва-ния за историята българска”, превод Ботю Петков, Земун, 1853 г.): “...от де се взе у нас този чужд неруски език, който от времето на Нестор с такова мъчителство притесняваше русите. Словестност, която и до сега владее църквите не само в просторната Российска империя, но и в Галиция...и в Североизточна Унгария (маджарите не са славяни)...Дали това не е бил народен език и на някакъв народ... Кирил и Методий преведоха Свещеното Писание не на някакъв друг език, а на български, несъмнено на български; или, все едно, църковният език, който се употребява сега в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и истинска България, е езикът български, който в другите страни е мъртав, но е жив и народен език и до сега в България” /част І, стр.71/.

Тук трябва да отбележим и подчертаем, че Юрий Венелин в 1830г., е първият изследовател на характерните особености на българския език, българските обичаи и традиции и народни умотоворения. За тази негова научно-изследователска дейност той е командирован от Руската Императорска Академия на науките. Венелин има особен интерес към своеобра-зието и особеностите на българския език, отразен в неиздадените и до сега негови изследвания: “Граматика на сегашното българско наречие”. Нещо повече, заради цитираните по-горе заключения, той е почти напълно игно-риран от съвременната българска историография.

Заключения:

1. ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА КИРИЛИЦАТА И ГЛАГОЛИЦАТА СА БЪЛГАРСКИ, А НЕ ГРЪЦКИ, ЛАТИНСКИ, КОПТСКИ И Т. Н.

2. СЪЗДАТЕЛИТЕ, БРАТЯТА КИРИЛ И МЕТОДИЙ, СА БЪЛГАРИ ОТ РОДОСЛОВИЕТО НА БРАТА НА АСПАРУХ, КУБАР И СА ВНУЦИ НА БЪЛГАРСКИЯТ КАН САБИН /764-765/, НАПРАВИЛ ОПИТ ДА ПОКРЪСТИ БЪЛГАРИТЕ В ХРИСТИЯНСКА ВЯРА.

3. ЕЗИКЪТ НА СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ, ИЗПОЛЗВАН ЗА СВЕЩЕНОСЛУЖЕНИЕ В ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ СЛАВЯНСКИ СТРАНИ Е БЪЛГАРСКИ И ИМЕННО ТОЗИ ЕЗИК, ВЪПЛАТЕН В ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА, Е ОБЕДИНИЛ ТЕЗИ СТРАНИ В СЛАВЯНСКА ОБЩНОСТ .

Великото творческо, организторско, просветителско и хуманно дело на св. св. Кирил и Методий е българският принос, който има значение не само като покровителство на Европа, а и за изграждането на културата и историята на съвременната цивилизация.



bono_@gmx.net